ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ В УСЛОВИЯTA НА ПАНДЕМИЯ ОТ COVID-19
09.04.2020г.
Бързите темпове и мащаба на разпространението на вируса COVID-19 подлагат на изпитание редица държави в световен мащаб. Системите на здравеопазването и икономиката са подложени на силен натиск и изпитание в условията на пандемия. В началото на месец март 2020 г. на територията на страната бяха регистрирани първите случаи на заразени лица с COVID-19. Този факт наложи да се вземат бързи мерки за запазване здравето и живота на населението и на 13.03.2020г., Народното събрание гласува приемането на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение. Законът влезе в сила на 24.03.2020 г. с обнародването му в извънреден брой 28/24.03.2020 г. на „Държавен вестник“, като някои от разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение предвиждат обратно действие.
В условията на пандемия, търговският оборот и облигационните отношения между лицата се затрудняват. Поради възникналите финансови трудности, страните по договорите изпадат в забава или не успяват да изпълнят като цяло дължимите престации.
Основно правило в облигационните отношения е принципът, че „договорите трябва да се спазват“ („Pacta sunt servanda“), но при настъпили непредвидени обстоятелства правото позволява да се наруши от страните този принцип и в същото време да не настъпят санкционни последици за неизпълнилата страна по договора.
- Неизпълнение на договор или институтът на „непреодолима сила“.
Понятието непреодолима сила или познато още като „форсмажор“ е поместено от законодателя в чл. 306 на Търговския закон (ТЗ). Непреодолима сила е непредотвратимо, непредвидено и непредвидимо събитие или действие от извънреден характер, при което липсва виновно поведение на длъжника.
За да има възможност да се позове, страната по договора, на института на непреодолимата сила е нужно наличието на изброените в чл. 306 от ТЗ предпоставки – събитието, което е настъпило да е непредвидено и непредвидимо или непреодолимо както и договорът да е бил сключен преди настъпване на събитието. В правната теория се застъпва мнението, че е достатъчно настъпилото събитие да е само непреодолимо т.е. да не може да бъде предотвратено неговото настъпване с помощта на науката, техническия и обществен прогрес. Изискване на закона е писмено уведомяване в подходящ срок от длъжника до другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора.
Примери за събития, при възникването на които страната по договор може да се позове на института на непреодолимата сила са природни събития ( земетресения, суша, наводнения, гръмотевични бури и т.н.) както и нормативни актове на държавни органи, т.нар. „fait du prince“.
- Прилагане на института на „непреодолима сила“ в условията на COVID-19 ?
Вирусът COVID-19 се разпространи с много бързи темпове в световен мащаб, при липсата на конкретна и общодостъпна информация, в резултат, на което се налoжи бързо и категорично вземане на строги мерки за опазване здравето на населението и превенция на икономическата система. В условията на световна пандемия и въведено Извънредно положение на територията на страната, COVID-19 може да се определи като непредвидимо и непреодолимо събитие. Можем да приемем, че за частноправните субекти – страни по договори, приложимост на института на „непреодолима сила“ е напълно възможно, поради неспособността страните да предвидят и да преодолеят разпространението на коронавируса.
- Какво представлява стопанската непоносимост ?
Институтът на „стопанска непоносимост“ е уреден в чл. 307 от Търговския закон, като институтът е приложим в отношенията между търговци. Страната, която иска да се позове на института на „стопанска непоносимост“ е нужно да се съобрази със следните условия:
- Приложение само спрямо двустранни договори, т.е. нужно е наличие на насрещни задължения.
- Трябва да са налице променени обществени отношения (най-често икономически).
- Изисква се да е невъзможно промяната да се предвиди от страните в случай, че те са положили грижата на „добрия търговец“.
- Запазване на първоначалното съдържание на сделката да противоречи на справедливостта и добросъвестността (нарушаване еквивалентността на престациите по договора).
- Страната, която се позовава на чл. 307 от ТЗ трябва да не е изпаднала в забава.
При наличието на описаните горе предпоставки, всяка от страните по договора притежава предоставената от правото възможност да се позове на стопанска непоносимост с цел разваляне/прекратяване на договор, без да настъпят неблагоприятни за съответната страна последици. Правилото на чл. 307 ТЗ е диспозитивно, така че страните могат да уредят отношенията си както намерят за добре и да се отклонят от правилото на чл. 307 ТЗ. При липса на уговорка между страните обаче приложение намира института на „стопанската непоносимост“. В случай, че страна по договора се е позовала на чл. 307 от ТЗ, то действието е единствено за напред. Важен момент при прилагане на института на „стопанска непоносимост“ е, че трябва страната по договора да сезира съд или арбитраж за разрешаване на възникналия спор.
- Какво се случва със задълженията възникнали по договор за наем в условията на COVID-19?
Пандемията е ситуация, при която определено може да намери приложение институтът на „непреодолимата сила“. Голяма част от наемателите-търговци страдат от липса на финансова възможност да покрият своите месечни наеми, поради спад в оборота или затваряне на търговския обект по нареждане на държавен орган. Със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. министърът на здравеопазването се разпореди да преустановят напълно работната си дейност заведения, които са свързани със събиране на голям брой хора на едно място. От друга страна обаче, задължението на наемателя е парично и съответно той няма основание да се позове на института на „непреодолима сила“, тъй като парите са родово определени вещи, а те няма как да погинат. От изложеното до момента можем да заключим, че наемателят няма как да бъде освободен от задължението си за плащане на наемната цена, позовавайки се на института на непреодолимата сила. От друга страна ТЗ приема, че изпълнението по договора може да спре докато трае непреодолимата сила. Съветът ни към наемателите на помещения, които попадат в тази хипотеза, е този въпрос да бъде решен между страните по пътя на преговори за евентуална промяна на условията по договора за наема за периода на извънредното положение.
Законодателят даде възможност на държавни и общински органи, предоставили под наем държавна и/или общинска собственост да намалят или изключат плащането за наем за времето на извънредното положение. Съгласно чл. 6б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание „до отмяната на извънредното положение по решение на Министерския съвет министрите, областните управители и ръководителите на други ведомства, предоставили под наем или за ползване имоти – държавна собственост, или общинските съвети, предоставили под наем или за ползване имоти – общинска собственост, може да приемат решения, съответно издадат заповеди за намаляване размера на вноските за наем и за ползване или за освобождаване от заплащането им изцяло или частично от физически и юридически лица – наематели или ползватели, които са ограничили или преустановили дейността си вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредното положение.“
При наемните отношения приложение намира и предявяването на иск по чл. 307 от ТЗ, а именно стопанската непоносимост. Ако с настъпване на изменение в икономическите или обществени отношения, престациите по договора за наем са станали нееквивалентни и страните не са могли да предвидят, към момента на сключване на договора, настъпилите усложнения в икономически аспект, то има наличие на предпоставки за прилагане на института на „стопанска непоносимост“, в тази насока е и Решение № 240 от 12.09.2013 г. по Т. Д. № 259/2011 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Следва да се има предвид обаче, че изменението на договор при приложението на института на стопанска непоносимост има действие за напред. Завеждането и воденето на такъв тип дело отнема време и, може би не е най-целесъобразно в настоящата ситуация.
- Неизпълнение на договор за доставка и превоз поради наличие на „непреодолима сила“.
Когато договорът за доставка на опреден вид стока/услуга е сключен преди настъпване на непреодолимата сила и страните не са могли да предвидят и предотвратят нейната поява, то изпълнението по договора може да бъде преустановено за времето, през което е налице непреодолима сила. В случай, че интересът на кредитора по изпълнение на договора отпадне, той може да го развали (например, ако изпълнението е нужно да се случи в точно определен момент). Естествено и в този случай, за да се позове някоя от страните на института на „непреодолима сила“, трябва да са спазени предпоставките описани в чл. 306 от Търговския закон.
Отношенията при изпълнение на договор за превоз също могат да бъдат засегнати от настъпил случай на непреодолима сила. Когато превозът на стоки е възпрепятстван, не по вина на превозвача и той не е успял да предвиди настъпващата пречка (природно бедствие или възпиращ акт на държавен орган), то изпълнението на договора за превоз може да бъде спряно и няма да настъпят обичайните последствия от забава или неизпълнение на задължението. Превозвачът по договора има предоставената от законодателя възможност да се ползва от института на „непреодолима сила“ на основание чл. 373, ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 306 от ТЗ. В условията на международен превоз на товари също е предвидена възможност да бъде изключена отговорността на превозвача въз основа на разпоредбата на чл. 17, пар. 2 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).
В настоящата ситуация на обявено извънредно положение в условията на разпространение на COVID-19 е напълно възможно приложението на института на „непреодолима сила“ по отношение и на двата вида договори, описани по-горе. Необходимо е да бъде доказано наличие на предпоставките по чл. 306 от ТЗ, за да се освободи длъжникът от отговорност по изпълнение на договора.
- Влиянието на COVID-19 върху изпълнението на договори за туристически услуги.
Вирусът COVID-19 успя да повлияе на всички сфери на икономиката като в това число едни от най-сериозните поражения са в областта на туризма. Затварянето на граници и ограничаване свободата на придвижване няма как да не окажат влияние върху туристическия бранш.
В настоящия случай, дружеството, предлагащо туристически услуги, е било в обективна невъзможност да предвиди настъпването на пандемия и настъпването й е нямало как да бъде предотвратено. Можем да приемем, че е налице ситуация на непреодолима сила и сключените договори за туристически услуги няма възможност да бъдат изпълнени, докато трае действието на непреодолимата сила. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обнародван в ДВ брой № 34 от 09.04.20 г., законодателят прие следното: „Туроператор, който трябва да възстанови заплатена сума от пътуващ за туристическо пътуване, когато е било отменено поради обявеното извънредно положение, може да предложи на пътуващия ваучер за заплатената сума. Ако пътуващият не приеме ваучера и при липса на друго споразумение за туристически пакет – заместител, между туроператора и пътуващия, туроператорът възстановява не по-късно от един месец, считано от датата на отмяната на извънредното положение, всички плащания, които е получил от пътуващия или от негово име.“
В заключение, следва да се уточни, че съдържанието на настоящата статия е съобразено с действащото към момента законодателство, което, предвид необичайната за страната ситуация, е доста динамично. Същата ще бъде допълнена при последващи изменение на закона.
Статията има за цел да внесе известна яснота относно изпълнение на някои договорните отношения по време на въведеното в страната извънредно положение в контекста на световна пандемия, както и приложими институти на правото.
В случай, че се нуждаете от консултации във връзка с конкретен казус, свързан с настоящата ситуация, може да се свържете с адв. Цветелина Ангелова на e–mail: angelova@angelova–law.com